3.4. Настройка на количествата на произвежданата продукция

3.4.1. За какво е полезна промяна в количествата на продукцията?
3.4.2. Възможни корекции
3.4.3. Пример

Принципът на работа и особеностите са съвсем същите както е показано в предишната глава. Различното е, че тук се работи в контекста на произвежданата продукция и потребителят се концентрира върху количествата за всеки продукт, измерени в ПМЕ (Единна Производствена Мерна Единица).

Тази функционалност дава възможност за промяна на произвежданите количества по различните продукти от сценария като количествата се измерват в ПМЕ.

3.4.1. За какво е полезна промяна в количествата на продукцията?

Променяйки произвежданите количества по продукти в различните цехове може да се тестват различни варианти за необходимите парични ресурси за производството на един или друг вид продукция.

Увеличаването на произвежданото количество от даден вид продукция ще привлече по-голяма част от технологичните и всички други разходи след тях към разходите, необходими за производството на този продукт.

3.4.2. Възможни корекции

Корекция или промяна може да се извършва върху количества в ПМЕ (единна производствена мерна единица) за всеки продукт.

Промените могат да се извършват с аналогични филтрирания както при настройка на статиите на калкулация:

  1. за целия период – по месеци;

  2. за един месец – по производствени звена – цехове;

  3. за избран цех.

На следващата фигура е показана формата за редактиране на количествата произведена продукция.

Фигура 3.18. Възможни корекции

Възможни корекции


Калкулиране на Производствената себестойност

След като се извършат промени по количествата системата преизчислява Производствените разходи (за вложени суровини и материали) по следния алгоритъм:

  1. Намират се средни стойности за Производствената себестойност за единица ПМЕ като се раздели базовата Производствена себестойност на базовото количество (вземат се от базовия сценарий);

  2. Получената средна Производствена себестойност се умножава по новото количество за продукта и се получава коригирана по количество нова Производствена себестойност;

  3. Новата Производствена себестойност се променя втори път като се използва корекцията, въведена за промяна на производствената себестойност в страницата за промяна на разходите по статии на калкулацията (описани в предишната глава).

По-нататък разпределението на общите разходи по продукти (Технологични, цехови и т.н., по схемата на себестойността) се извършва като се използват новите количества за тях.

3.4.3. Пример

Дадено

  1. Произвеждаме два продукта А и Б;

  2. Базова производствена себестойност – 1000;

  3. Корекция на производствената себестойност - +5%;

  4. Базово количество за продукт А – 40 ПМЕ (например кг);

  5. Базово количество за продукт Б – 60 ПМЕ;

  6. Корекция на количеството за продукт А - +10 ПМЕ;

  7. Корекция на количеството за продукт Б - +10%.

Изчисление

  1. Средна базова Производствена себестойност = 1000/(40+60) = 10;

  2. Нова базова Производствена себестойност (по новите количества):

  3. - за продукт А = 10*(40+10) = 500;

    - за продукт Б = 10*(60*(1+0.10)) = 660;

  4. Нова Производствена себестойност (с отчитане на корекцията +5%):

  5. - за продукт А = 500*(1+0.05) = 525;

    - за продукт Б = 660*(1+0.05) = 693.

Показахме този пример, за да стане ясно, че себестойностите в тестовата калкулация ще се променя с два коефициента:

- един път след промяна на произвежданите количества;

и

- втори път от корекциите, въведени в настройките на статиите на калкулацията.

Copyright © 2006-2024 EDA Ltd.