Разглежданият процес е предназначен да се създаде сценарий-калкулация за изчисляване на прогнозна цена на продукт. Процесът може да се раздели на три етапа:
Предварителна подготовка – включва подготовка на рецепти, настройка на схема за калкулиране и на статиите на себестойността;
Създаване на тестов сценарий за калкулиране на себестойността – създава се сценарий-модел, който да се използва като базов;
Калкулиране на себестойност – от базовият сценарий се създават нови сценарии за различни версии на калкулиране на себестойността за продукта.
Създава се рецепта за продукта, като в нея се описват използваните суровини и материали за производството на дадено количество продукти – обикновено (и препоръчително) за един продукт.
![[Важно]](images/important.png) |
Важно |
|---|---|
|
Не пропускайте да въведете правилен коефициент ПМЕ (Производствена Мерна Единица) в рецептата за всеки продукт, за който ще извършвате анализ или прогнозиране на себестойността. |
Настройва се единната Производствена Мерна Единица (ПМЕ). В .
В се създава схема на калкулация по видове себестойности и се настройват статиите на калкулация.
Калкулира се себестойността по зададената схема на калкулиране – достатъчно е да се извърши само за един месец. По видовете себестойност, въведете всички стойности за общи разходи, които смятате за известни. Така ще ги имате по-късно в тестовия сценарий наготово, т.к. той ще ползва този сценарий (реални данни) като базов. Стигайки до тук, всъщност завършваме предварителната подготовка и вече можем да направим тестов сценарий, който да ползва за база реални данни, които да са от направената тук калкулация.
![[Забележка]](images/note.png) |
Забележка |
|---|---|
|
Точки 3) и 4) са наложителни, ако не сте калкулирали вече себестойност на продукцията. Продукта, за който ще калкулираме цена не е задължително да присъства в реалната калкулация, т.к. той може да бъде добавен в последствие, в тестовия сценарий. |
В създаваме нов сценарий, който използва за база реалните данни, т.е. калкулация от реалното ни производство. Достатъчно е да има някаква калкулация поне за един месец; Избираме начина, по който данните ще се прехвърлят между месеците на тестовия сценарий - ПОСЛЕДОВАТЕЛНО; Детайлност – цени на суровини и материали; Базов сценарий – Реални данни - за месеца, в който сме калкулирали себестойност в предварителната подготовка.
Преминете в работен лист Настройка продукти. Изберете само продукта, за който ще се калкулира себестойност. Нашата цел ще бъде в тестовия сценарий да настроим схемата за калкулиране да е максимално близко до някой типичен и реален случай. Ако продуктът липсва в списъка, трябва да се добави със зеленият бутон долу в ляво. После, пак изберете само неговият чекбокс.
Преминете в работен лист Количества. Настройте някакво типично за вашата дейност количество за продукта, за което знаете типични стойности за статиите на калкулация. Например за заплати, външни услуги, ток, вода и т.н.
Преминете в работен лист Статии на калкулация. кликнете върху бутона . Настройте изгледа като изберете Година-месец, Брой месеци – 1, Всички цехове, Всички продукти, с Корекции. След това в полетата за корекции по статиите на калкулация въведете типичните за вас стойности. Така ще настроите изчислението да бъде в някакви типични за вас рамки. Целта тук е да се подготви солидна база, върху която в последствие ще може да се варира, за да се търси нова цена.
Кликнете върху бутона . Като резултат ще получите калкулация на себестойност и цена за продукта, като се използват всички корекции: по продукти, по количество, по статии на калкулация, които сме направили. На следващата фигура е показана пълната картина. Какво имаме: Всички стойности са разпределени само по нашият продукт. Производствената себестойност е изчислена по рецептата на нашият продукт, за определеното от нас количество. Себестойността на продукта е по неговата основна мерна единица (ОМЕ) – в случая брой. Себестойността Общо е в единна производствена мерна единица (ПМЕ), която в случая е килограм, затова и себестойността и цената са различни от тези за единица наш продукт. Цената за единица се получава след като се добави 22% търговска надценка – настройка за сценария.
С това сме създали тестов сценарий, който може да ни служи за база при създаване на последващи калкулации за нашият продукт. За да се съхрани тестовия сценарий от по-нататъшно случайно изтриване или повреждане, го направете заключен, като кликнете върху чекбокса за заключване – горе в дясно в работен лист Редактиране.
Тестовият сценарий, създаден в предишния етап, съдържа типична калкулация на себестойност на един наш продукт. В този смисъл, тестовият сценарий вече може да се ползва като базов, за да създаваме сценарии за калкулиране на себестойност на подобни продукти.
Създавате нов сценарий, базов на който е тестовия сценарий, създаден в предишния етап. Т.к. в тестовия сценарий е избран само нашият продукт, в новосъздадения сценарий ще присъства само той.
Направете Подготовка и после Изчисление. Калкулационната таблица трябва да стане същата като в тестовия сценарий, но ще съдържа един продукт – продукта за който правим калкулация и същите суми по статиите на калкулация, каквито са били в тестовият сценарий.
От тук нататък вече имате един сценарий за калкулиране на себестойност на един ваш продукт. Можете да варирате със стойностите в полетата за редактиране в три направления:
- Да променяте суми в статиите на калкулация, описващи общи разходи, например суми за заплати, за ток, вода или външни услуги, използвани за производството на нашия продукт;
- Да променяте количеството на произвеждания продукт. Например с увеличаване на количеството се увеличават променливите разходи, но някои разходи имат постоянен характер и ще се разпределят върху по-голямо количество, т.е. ще доведат до намаляване на себестойността. На следващите фигури е показана себестойността за нашият продукт за различни бройки, съответно за базовите бройки 22222.22 (в ПМЕ – 2000) и после за 11111.11 (т.е. за 1000 ПМЕ). Веднага се вижда и съответната себестойност и цена, включваща и избраните от нас 22% надценка;
- Да променяте цените на използваните в рецептата суровини и материали или дори да се избира друга рецепта за производство на продукта. Ето два варианта за вариране със стойностите на суровини и материали: а) Системата извлича цени за суровини и материали каквито са използвани в базовия сценарий. Те могат да бъдат коригирани, за да се тества как различните суровини и материали влияят на себестойността (съответно цената) на продукта. б) Добавяте нов продукт, подобен на този, който е от базовият сценарий. Важно е новият продукт да има друг номенклатурен номер, макар че може да се произвежда по същата рецепта. За стойности на използваните суровини и материали системата ще извлече последно използваната в някаква складова операция отчетна стойност за суровините и материалите. Така, себестойността на новият продукт ще зависи от най-актуалните стойности за суровини и материали и производствената себестойност ще бъде актуална – останалите себестойности се запазват както са в сценария. На следващите фигури е показан пример за промяна на стойността на използвана суровина. За същите бройки – 2000 ПМЕ виждаме с колко ще се увеличи себестойността и евентуалната цена на продукта, ако суровината поскъпне с 30 стотинки;
Появява се нов продукт, който не е произвеждан досега. Възниква въпросът: Каква цена да определим за новият продукт?
Тук може да помогне подсистемата за прогнозиране на себестойността.
|
Забележка |
|---|---|
|
Разглежданата методика в тази точка може да се използва и за пример как да прилагаме подсистемата за Анализ и прогнозиране на себестойността в практиката. |
Нашата цел е да създадем сценарий за калкулиране на себестойност, в който да присъства само новият продукт. Имайки такъв сценарий, после, варирайки с разходи, количества и цени на суровини и материали, можем да достигнем до себестойност, максимално приближаваща се до текущата бизнес ситуация.
Предполагаме, че вече имаме някакви тестови сценарии, един от които да ползваме за базов. Добре е, ако имаме сценарий за себестойност на продукт, който е близък с новият, за който създаваме нов сценарий.
Графично представено ще изпълним схемата, показана на следващата фигура:
Сценарий R1000 ще използваме за база за да направим буферен сценарий New Product Buffer. После създаваме сценарий R500, базов на който е New Product Buffer. New Product Buffer е сценарий буфер, в който можем да добавяме нови продукти, за които в последствие правим собствен сценарий.
Трябва да се изпълни следната последователност от действия:
Създаваме нов сценарий. Избираме начина, по който данните ще се прехвърлят между месеците на тестовия сценарий - ПОСЛЕДОВАТЕЛНО; Детайлност – цени на суровини и материали; Базов сценарий – някой преди създаден сценарий за друг продукт, например за R1000. Новият сценарий ще използваме за буферен, за да не разваляме сценариите за други продукти. Нека го наречем New Product Buffer, както е показано на следващата фигура.
|
Забележка |
|---|---|
|
Буферният сценарий впоследствие може да се използва по аналогичен начин за база, при създаване на нови продуктови сценарии за други продукти. |
Преминаваме в работен лист Настройка продукти. Добавяме новия продукт тук, като кликнем върху бутона за добавяне – долу в ляво. Нека новият продукт да е R500-1.
|
Важно |
|---|---|
|
За новия продукт предварително трябва да е създадена рецепта за производството му. |
Задаваме някакво стандартно количество за новият продукт. Избираме само него и правим Изчисление.
Може да се направят и други промени, например по общите разходи или по цените на суровините и материалите. После преминаваме в работен лист Статии на калкулация и извършваме Подготовка и Изчисление. Вече буферният сценарий е настроен да бъде базов само за новия ни продукт.
Преминаваме в списъка със сценарии и създаваме нов сценарий, който ще бъде калкулационната схема за себестойност на новия ни продукт. Базов сценарий е буферният – New Product Buffer.
Извършваме Подготовка и Изчисление и вече имаме сценарий за калкулиране на себестойност на новия продукт.
Новият сценарий (в случая R500) е вече поле за вариране с разходи, количества, стойност на суровини и материали, % печалба, за да достигнем до конкурентна цена за новият ни продукт, която да предложим на клиентите си.
С подсистемата за анализ на себестойността имате в ръцете си мощно средство за анализ, вариране и тестване с всички възможни ценови параметри, които рефлектират накрая в себестойността. Получените себестойности, умножени с някаква надценка могат директно да се използват при офериране на продукти на вашите клиенти.
Разгледаният пример е за създаване на сценрий за един продукт. Всъщност няма ограничения да се създават комплексни сценарии за два, три или повече продукти, за да се тества как биха изглеждали себестойностите им и съответно цените им, ако се произвеждат едновременно в някое производствено звено на фирмата.
