Ценноста на прогнозната себестойност се откроява например в случаите:
когато клиент е направил заявка за ново изделие, което не е произвеждано преди;
когато за производството се използват суровини и материали, които в настоящия момент можем да доставим на доста различни цени;
когато поради пазарни причини е необходимо да преценим дали е възможно включването в определено ценово ниво без да се опасяваме, че ще влезем в загуба.
Прогнозната себестойност е свързана с оферирането и се изчислява обикновено в началните стадии, още преди производствения процес да е започнал. Ако клиента не се съгласи с оферираните цени и срокове за изпълнение то процеса може да спре още тук.
На следващата фигура е показан подпроцеса, който прилага прогнозната себестойност. В диалога с клиента имаме:
Тук се разглежда съкратена версия на калкулиране на себестойността, която се базира на производствената себестойност. В някои случаи тя е напълно достатъчна да се формира коректна офертна цена, която да се предложи на клиента.
Тази себестойност може да бъде изчислена веднага след като са дефинирани рецептите (спецификациите) за крайното изделие и на всички негови подизделия. Разбира се трябва да е ясно, че тази предварителна подготовка изисква необходимия ресурс за конструкторска и технологична подготовка и време за предварително специфициране на крайното изделие и всички негови подизделия.
Последователността от действия е следната:
Създава се структурата на изделието, за да са известни всички подизделия и каква е вложеността им;
Създават се рецептури за крайното изделие и всички подизделия, като за всички тях се специфицират суровини, материали, подпродукти, списък с операции;
Калкулират се прогнозни себестойности за подизделията, отдолу-нагоре в йерархията. Накрая се калкулира прогнозна себестойност за крайното изделие.
Структурата на изделието показва неговата сложност и схемата на вложеност на подпродуктите. Тук се изяснява целият списък от подизделия, както и в какво количество трябва да бъдат произведени и включени в крайното изделие.
За онагледяване на подхода, който може да се приложи ще използваме конкретен пример на изделие.
Нека например първоначално да знаем, че нашето изделие се състои от 5 ламаринени полици и 2 тръбни конструкции. Операциите, които ще се изпълняват са лазерно рязане, боядисване и щанцоване. Първоначално можем да си представим следната структура.
До голяма степен структурата на изделието е добре да съответства и на технологичната последователност на изработка.
Всъщност няма ограничения за начина, по който да се формира йерархичната структура на изделието. По-нататък ще се опитаме да опишем подход, който структурира изделието в съответствие с технологичното му изпълнение. Това е полезно, особено когато при всяка операция детайлно трябва да оценим какви и колко количества суровини, материали и труд трябва да се предвидят и каква е себестойността след всяка операция.
В нашия случай крайното изделие се състои от две подизделия – Ламаринена полица с количество 5 и тръбна конструкция с количество 2.
Ще разгледаме по-детайлно тези две основни подизделия.
Над тръбната конструкция се извършва само една операция – боядисване и се влагат определено количество тръби и боя. Тук спецификацията не съдържа нищо особено и изглежда по следния начин.
И същата структура като рецептура в Colibri® ERP.
И съответно прогнозната себестойност:
Ламаринената полица е по-интересна, т.к. над нея се извършват три операции, във всяка от които се влагат различни материали. За да се реализира това (разбира се и за да се демонстрира подхода) и отчитайки реда на изпълнение ще създадем три отделни рецептури за всяка операция.
Първата рецептура е предназначена за операцията лазерно рязане, като в нея се влага необходимата по размер площ ламарина.
Ето съдържанието на рецептурата на тази операция-подизделие.
За изчисляването на количеството ламарина се използва формула, която използва основните параметри на подизделието – неговите дължина в метри - L, ширина в метри - W и дебелина в метри – H, както и плътността на материала в кг/м3 - R. Така по формулата получаваме количеството необходим материал в кг. В кг т.к. това е основната мерна единица по която водим движението на този материал в склада. За параметрите на изделието и как те могат да бъдат използвани ще говорим детайлно по-нататък.
Прогнозната себестойност за операция лазерно рязане е следната:
Завършените подизделия по тази рецептура ще се заскладяват в склада за производство, за да се вложат като подпродукт в следващата операция - щанцоване. Това съответства и на технологичния ред на изпълнение на операциите.
Структурата ни се развива по следния начин:
Вижда се как подизделието след операция лазерно рязане се влага в подизделие за извършване на операция щанцоване. За операцията щанцоване рецептурата изглежда по следния начин:
Подизделието за операция лазерно рязане се влага в рецептурата за операция щанцоване. Прогнозната себестойност има следния вид:
Себестойността на подизделието от операция лазерно рязане се включва и се добавя себестойността на щанцоването на 250 отвора.
След изпълнението на операцията щанцоване подизделията се заскладяват и пренасят пред операция боядисване. Затова те са подизделия в рецептурата за Ламаринена полица, в която към вече щанцованите полици се добавя и необходимото количество боя и труда за боядисване. Имаме следната структура:
И същата структура в рецептурата за Ламаринена полица:
И съответно прогнозна себестойност:
Това всъщност е себестойността на подпродукта, ламаринена полица след изпълнението на всички операции над него и влагане на съответните суровини, материали и стойност на труда за всяка операция.
![[Забележка]](images/note.png) |
Забележка |
|---|---|
|
Прилагайки този подход имаме възможност за всяка производствена операция да предвидим всички необходими суровини, материали и подпродукти, както и необходимия труд за изпълнението й. |
Накрая получаваме вече подредената по технологичния цикъл за производство структура на крайното изделие:
Ето как изглежда тази структура в рецептурата на крайното изделие:
За крайното изделие и неговите подизделия, както и за подизделията на подизделията и т.н. по йерархията на вложеност трябва да бъдат създадени отделни рецептури. За нашия пример ние трябва да разполагаме с 5 рецепти. За крайното изделие (в нашия случай) рецептурата е с номер Art-base.
В рецептурата на крайното изделие трябва да бъдат включени подрецептите на неговите подизделия. За тази цел рецептите на подизделията трябва предварително да са подготвени. Съответно подизделията на тези подизделия също трябва предварително да са подготвени и т.н.
|
Забележка |
|---|---|
|
Специфицирането на съставно изделие се извършва отдолу-нагоре по йерархията на вложеност. Изчисляването на прогнозна себестойност също се извършва отдолу-нагоре по йерархията. |
Добавянето на подизделията се извършва в рецептурата на бащиното изделие в таба Суровини. На следващата фигура е показано как се добавят подизделията в крайното изделие.
Избира се съответната категория подпродукт – в случая категория Ламаринени подпродукти и продукта – случая Ламаринена полица, който конкретно ще бъде включен.
След това за избрания продукт (напр. Ламаринена полица) се избира по коя рецепта ще участва в изделието, т.к. е възможно да има различни рецептури/ спецификации по които може да се произвежда. В нашия пример избираме рецепта с номер - Art-10101.
Когато се подготвя оферта за изработка по клиентско запитване, понякога не се разполага с подробно технологично описание на изделието и подизделията. Разполага се с някои основни размери, по които трябва да се определят необходимите количества от суровини и материали, за да може достатъчно точно да се достигне до прогнозна себестойност на подизделията и на крайното изделие.
Определянето на необходимите количества за рецептурата е задача, която съвсем не е тривиална, т.к. е многопараметрична и зависи от:
Формата на използваната суровина или материал. Формата може да бъде най-различна (правоъгълник, кръг, паралелепипед или каквато и да е геометрична фигура);
Дължина, Повърхнина или Обем. Може да се изисква изчисляването на повърхнина или обем за съответната геометрична фигура;
Специфични константи. При изчисляването може да участват специфични за материала константи, като например плътност, проводимост или каквото и да е друго;
Съотношения между мерните единици. Трябва да се отчетат и съотношенията на мерните единици, за да се достигне до мерната единица, която е основна за суровината или материала, т.е. тази по която те се водят в склада. В производството отчетността по прехвърляне и влагане на материали се извършва по основна мерна единица.
Пример: Нека изчислим колко кг ламарина е необходима за полица с размери 250 мм по 250 мм и с дебелина 3 мм. Плътността на използваната стомана е 7850 кг за кубичен метър. Общата формула за теглото е:
V*P – където V е обема на тялото, а P – плътността на материала му.
В случая V = X*Y*Z, т.к. става въпрос за паралелепипед, но ако тялото е с друга геометрична форма, за обема ще трябва да се използва друга формула.
Търсим килограми, но трябва да отчетем, че размерите са в милиметри.
Накрая имаме: 0.25*0.25*0.003*7850 = 1.472 кг.
Ако отчитаме материала в склада в кв.м формулата ще бъде друга - 0.25*0.25 = 0.0625 кв.м.
Ако отчитаме материала на брой листове стомана, то ще трябва да използваме преобразуващи коефициенти на кв.м. към брой листове. Ако например един лист е 2 кв.м, то тогава ще се получи, че ще е необхоидим 0.031 листа ламарина за нашата рецептура.
С този пример само демонстрираме многообразието от случаи за изчисляването на количеството стоманена ламарина на един наглед елементарен детайл.
В Colibri® ERP се предлага универсален подход, който позволява да се въведе формула за изчисление на количеството необходима суровина или материал.
Изделието, свързано с рецептурата притежава специфични характеристики, които често във формулите за изчисляване (например на количествата необходим материал или при търсенето на прогнозна себестойност) се използват многократно.
Тези характеристики могат да се въведат в таба Параметри, като се опишат със идентифициращ код, стойност или формула за изчисление. Кодовете на параметрите могат да участват при формирането на формули за изчисляване. По този начин може:
Една и съща стойност да бъде прилагана навсякъде във формулите, където в израза се появи съответния й код;
Да се прилагат специфични формули за изчисляване на различни геометрични стойности, като например лице или обем като се отчете геометричната форма на изделието;
Да се прилагат специфични константи (напр. плътност) или каквито и да е преобразуващи коефициенти, ако е необходимо;
Да се правят предварителни изчисления за количества, стойности или параметри, т.е. да се ползва схемата от параметри като калкулатор на формули, а получените стойности после директно да се използват в изчисленията (количество или стойност). Например полученото лице от 0.0625 м2 ще се замества навсякъде, където във формулите се появи неговия код - S.
На следващата фигура е показан пример за дефиниране на важни параметри за изделието.
|
Забележка |
|---|---|
|
1) Изчисляването на формулите се извършва по реда на параметрите. Затова, зависимите параметри въвеждайте с по-голям номер на поредност. Например S зависи от параметрите с кодове L и W. Затова S е с по-голям пореден номер; 2) Точността на параметрите може да бъде различна и се задава за всеки индивидуално; 3) Изчисляването се извършва с клик върху бутона за запис, горе вдясно. |
На следващата фигура е показано примерно изчисление на количеството материал за рецептата по формулата, въведена в съответното поле.
|
Забележка |
|---|---|
|
За да е активна функционалността по въвеждането и изчисляването на количеството по въведена формула е необходимо параметъра QTY_FORMULA да има стойност Да. |
Изчислението се извършва след клик върху бутона за запис – горе вдясно.
Ако не е въведена формула, количеството може да бъде въведено директно в съответното поле.
Обемистата работа по специфициране на изделието и неговите подизделия вече е свършена. Калкулирането на прогнозна себестойност се извършва с бутона .
Изчисляването трябва да се извършва отдолу-нагоре по йерархията на вложеност. За изчислението системата извлича изчислените крайни стойности за подизделията, стойността на използваните във формулите параметри и стойността на суровините и материалите, както и сумите, определени за заработка по операциите за изпълнение.
|
Забележка |
|---|---|
|
Стойността на суровините или материалите се извлича от наличностите в склада за Отпускане на материали, избран в рецептата. Ако такъв склад не е избран или наличността в него е 0.0, се взема средна стойност от наличностите за дадения материал във всички складове. |
В таба можете да направите корекции на извлечените стойности, както и на получената прогнозна себестойност на крайното изделие.
Корекцията може да бъде стойност, изчислявана по формула, която се въвежда в полето за корекция. Във формулата могат да участват и кодове на параметри, дефинирани в таба .
Изчисляването на себестойността се извършва с бутона .
|
Забележка |
|---|---|
|
Можете лесно да се разхождате по йерархичната структура на изделието като използвате връзките към подизделията за слизане надолу към подизделия и таба Подпродукт на, за да се пренасочите към продукта, който включва даденото подизделие, т.е. за движение нагоре в йерархията. |
Постоянни разходи са онези, които не се влияят от количеството произведена продукция за известен период от време. Типични примери са предварителните разходи за проектиране или амортизационните разходи. Тук могат да бъдат добавени и административни разходи, разходи за заплати, за осигуровки, за отопление и други.
За целите на по-точно калкулиране на прогнозна себестойност е предвидена специална област за добавяне на суми за постоянни разходи, било то предварителни или прогнозни.
По този начин могат да се направят два много важни теста, за да се направи подходяща оферта на клиента още преди да е започнало конкретното производство. А именно:
o Много по-точно може да се изчисли прогнозна себестойност и да се направи анализ на крайната стойност, варирайки с количествата за производство, както и с евентуалния процент на печалбата;
o За всеки вариант на количество продукт и процент печалба може да се изчисли равновесното количество продукт, т.е. онова количество, при което разходите за производство са равни на евентуалните приходи от продажби. Това количество е критично, т.к. под него производството ще бъде на загуба. Равновесното количество се изчислява по формулата:
Равновесно количество = Постоянни разходи/(Крайна стойност - Променливи разходи за единица изделие)
Ето едно графично пояснение за използваната формула:
На следващата фигура е показан пример за изчислена крайна стойност за единица продукт, с прогнозирана печалба от 20%, с отчитане на постоянните разходи и количество за производство от 100 бройки.
При едни и същи постоянни разходи, варирайки с бройките и процента печалба ще се получават две много важни стойности за оферирането:
• Крайна стойност на изделието;
• Равновесно количество за производство, под което не трябва да падаме. При така дефинираните условия за производство (стойности на суровини, материали, постоянни разходи и процент печалба) това количество е критично, т.к. под него ще се произвежда на загуба.
Ясно е, че при намаляване на бройките, крайната стойност ще расте, т.к. постоянните разходи ще се разпределят на по-малко количество краен продукт.
Ако искате да направите равновесното количество доста по-малко от евентуалните бройки за производство – увеличете процента печалба. Така можете да се предпазите от нелоялно поведение на клиент, който се договаря за определени бройки, но на практика поръчва много по-малко, като така може да ви вкара в губещо производство.
Ето как изглежда същият продукт, но не за 100, а за 10 бройки:
За 10 бройки крайната стойност е значително по-висока - 668.47 лв., а равновесното количество e 6 бройки. Преизчисляването се извършва с всяко кликване върху бутона . По този начин лесно могат да се създадат версии на цени към клиента, съответстващи на различни количества продукт и в същото време, за всяко количество продукт да сме наясно за минималните количества, под които не е добре да произвеждаме, т.к. ще бъдем на загуба.
Калкулирането на себестойността зависи от моментните стойности на суровините и материалите в склада. За да се съхрани копие на калкулацията е необходимо тя да бъде отпечатана във външен PDF файл, който да е свързан с рецептата на продукта.
За целта се прави следното:
Преминавате в таба ;
Кликвате върху бутона – горе вдясно. Преминавате в режим на печатане на данни за рецептурата;
Избирате вида на отпечатката – Прогнозна себестойност и кликвате върху бутона . Системата ще създаде PDF файл и ще издаде съобщение, в което ще ви покаже неговото име. Освен това, този файл ще се свърже с рецептата и винаги ще бъде прикрепен към нея, освен ако не бъде изтрит.
След като завърши всички действия по отпечатване и свързване на документите системата издава съобщение:
PDF файлът е създаден и автоматично свързан с рецептурата. Можете да го видите в списъка с файлове към рецептурата.
Името на файла е връзка към него с възможности да бъде разгледан, копиран на външен носител или др.
Достигнали сме до прогнозна себестойност и крайна цена, която можем да предложим на нашия клиент. За наши, вътрешни цели сме отпечатали PDF копие на калкулацията, което вече е свързано с рецептурата.
По-нататък можем да направим следното:
Да създадем оферта, в която да извлечем продукта и последно калкулираната офертна цена;
Да свържем PDF копието на калкулацията с офертата, като по този начин винаги ще имаме връзка между оферта, калкулация и рецептура;
Създаването на оферта се извършва в . Създаваме конфигурация и в таба и кликваме върху бутона . В появилия се прозорец избираме рецептата, чиито продукт искаме да добавим в офертата.
|
Забележка |
|---|---|
|
За да е активен в Оферти бутона е необходимо да е инсталиран модул Производство и параметъра OFFER_FROM_RECIPE да има стойност Да. |
Системата ще направи автоматично следното:
Добавя продукта от рецептурата към конфигурацията на офертата като извлича калкулираната крайна цена;
Свързва към офертата последния PDF файл с калкулация на себестойността от избраната рецептура.
Ето резултата в нашия пример:
В списъка с документи към офертата може да се види вече свързания с нея PDF файл за калкулацията на себестойността и крайната цена. Този файл е връзка между офертата и рецептурата от една страна и от друга съдържа подробна информация за начина на формиране на изчислената и предложена в офертата крайна цена.
Ако кликнем върху името на файла ще видим, че той вече е свързан както с рецептурата, така и с офертата.
По-нататък в процеса може да се използва e-mail подсистемата на Colibri® ERP, за да се изпрати офертата към клиента.
В случай на отлагане на сделката винаги ще е подръка информация към офертата, а именно по какъв начин е калкулирана крайната цена и по коя рецептура е изчислявана.
Функционалността по изчисляване на прогнозна себестойност дава възможност за:
предварително оценяване на това, колко ще ни коства производството на едно ново изделие, независимо от сложността му;
да изпратим офертна цена на клиент;
да направим корекции, ако е необходимо да направим крайната цена по-конкурентна, но винаги знаейки границите до които можем да сме печеливши;
да съхраним всички параметри и стойности на калкулацията за бъдеща справка или сравнение;
да се създаде връзка между оферта, рецептура/спецификация и калкулация.
Изделието и неговите подизделия вече са специфицирани и имаме ясна представа за структурата на крайното изделие. Тук ще разгледаме как можем да определим теглото на крайното изделие, използвайки неговата спецификация.
Калкулирането на прогнозно тегло е аналогично на калкулирането на прогнозна себестойност, но се извършва в таба .
Изчисляването трябва да се извършва отдолу-нагоре по йерархията на вложеност. За изчислението системата извлича изчислените тегла за подизделията и теглата на суровините и материалите.
В основата на всяко изделие са материалите и суровините, които се влагат за неговото производство. За да се изчисли прогнозно тегло е необхоидма предварителна подготовка, която се заключава в задаване на нето тегло за единица количество материал или суровина. Под единица количество се има предвид основна мерна единица, т.е. тази с която се измерват наличанотите на материала в склада.
Задаването на тегло за единица материал или суровина се дефинира в Атрибут с код NTWT и наименование Нето, кг. Този атрибут е от категория атрибути Дименсии и може да бъде прикачен към всеки артикул, регистриран в системата.
Ето как изглежда категория атрибути Дименсии за даден материал:
|
Забележка |
|---|---|
|
Стойностите на атрибута Нето, кг могат да се въведат автоматизирано за множество материали с функциите за Еспорт/Импорт на системата. |
За да изчислите прогнозно тегло за дадено изделие трябва да се клкне върху бутона , съответстващ на теглото. Детайлните стойности за изчисляване на прогнозно тегло на дадено изделие могат да се видят в таба . Ето как въведното тегло за нашия примерен материал с номер M800-000003 участва в калкулирането на прогнозното тегло на крайното изделие:
|
Забележка |
|---|---|
|
В таба можете да направите корекции на извлечените тегла за материали и суровини, както и на полученото прогнозно тегло на крайното изделие. Корекцията може да бъде стойност, изчислявана по формула, която се въвежда в полето за корекция. Във формулата могат да участват и кодове на параметри, дефинирани в таба . |
Прогнозните себестойности и тегла са важен елемент при:
Планиране на производството. В графици по поръчките ще получите детайлна и сумарна информация, както за необхоидимите парични средства, така и за теглото на произвежданите изделия по направените производствени поръчки;
Офериране на дадено изделие на клиент. Този процес е подробно разфледан в предишната точака – Калкулиране на прогнозна себестойност;
Планиране на транспорта за превоз на готовите изделия до клиента. Теглото на произведените изделия е част от необходимата информация при планиране на транспорта на готовите изделия.
В Colibri® ERP има възможност за изчисляване на пълна прогнозна себестойност. За целта се използва функционалността от подсистемата за прогнозиране на себестойността.
Разглежданият процес е предназначен да се създаде сценарий-калкулация за изчисляване на прогнозна цена на продукт. Процесът може да се раздели на три етапа:
Предварителна подготовка – включва подготовка на рецепти, настройка на схема за калкулиране и на статиите на себестойността;
Създаване на тестов сценарий за калкулиране на себестойността – създава се сценарий-модел, който да се използва като базов;
Калкулиране на себестойност – от базовият сценарий се създават нови сценарии за различни версии на калкулиране на себестойността за продукта.
Разглежданият процес е предназначен да се създаде сценарий-калкулация за изчисляване на прогнозна цена на продукт. Процесът може да се раздели на три етапа:
Създава се рецепта за продукта, като в нея се описват използваните суровини и материали за производството на дадено количество продукти – обикновено (и препоръчително) за един продукт;
![[Важно]](images/important.png) |
Важно |
|---|---|
|
Не пропускайте да въведете правилен коефициент ПМЕ (Производствена Мерна Единица) в рецептата за всеки продукт, за който ще извършвате анализ или прогнозиране на себестойността. |
Настройва се единната Производствена Мерна Единица (ПМЕ). В ;
В Общи разходи – разпределение се създава схема на калкулация по видове себестойности и се настройват статиите на калкулация;
Калкулира се себестойността по зададената схема на калкулиране – достатъчно е да се извърши само за един месец. По видовете себестойност, въведете всички стойности за общи разходи, които смятате за известни. Така ще ги имате по-късно в тестовия сценарий наготово, т.к. той ще ползва този сценарий (реални данни) като базов. Стигайки до тук, всъщност завършваме предварителната подготовка и вече можем да направим тестов сценарий, който да ползва за база реални данни, които да са от направената тук калкулация.
|
Забележка |
|---|---|
|
Последните две точки са наложителни, ако не сте калкулирали вече себестойност на продукцията. Продукта, за който ще калкулираме цена не е задължително да присъства в реалната калкулация, т.к. той може да бъде добавен в последствие, в тестовия сценарий. |
В Сценарии-калкулации създаваме нов сценарий, който използва за база реалните данни, т.е. калкулация от реалното ни производство. Достатъчно е да има някаква калкулация поне за един месец; Избираме начина, по който данните ще се прехвърлят между месеците на тестовия сценарий - ПОСЛЕДОВАТЕЛНО; Детайлност – цени на суровини и материали; Базов сценарий – Реални данни - за месеца, в който сме калкулирали себестойност в предварителната подготовка;
Преминаваме в работен лист Настройка продукти. Избираме само продукта, за който ще се калкулира себестойност. Нашата цел ще бъде в тестовия сценарий да настроим схемата за калкулиране да е максимално близко до някой типичен и реален случай. Ако продуктът липсва в списъка, трябва да се добави със зеленият бутон долу в ляво. После, пак изберете само неговият чекбокс.
Преминаваме в работен лист Количества. Настройваме някакво типично за дейността количество за продукта, за което знаем типични стойности за статиите на калкулация. Например за заплати, външни услуги, ток, вода и т.н.
Преминаваме в работен лист Статии на калкулация и кликваме бутона . Настройваме изгледа като избираме Година-месец, Брой месеци – 1, Всички цехове, Всички продукти, с Корекции. След това в полетата за корекции по статиите на калкулация се въвеждат типичните за вас стойности. Така ще се настрои изчислението да бъде в някакви типични за вас рамки. Целта тук е да се подготви солидна база, върху която в последствие ще може да се варира, за да се търси нова цена.
Кликваме върху бутона . Като резултат ще получим калкулация на себестойност и цена за продукта, като се използват всички корекции: по продукти, по количество, по статии на калкулация, които сме направили. На следващата фигура е показана пълната картина. Какво имаме: Всички стойности са разпределени само по нашият продукт. Производствената себестойност е изчислена по рецептата на нашият продукт, за определеното от нас количество. Себестойността на продукта е по неговата основна мерна единица (ОМЕ) – в случая брой. Себестойността Общо е в единна производствена мерна единица (ПМЕ), която в случая е килограм, затова и себестойността и цената са различни от тези за единица наш продукт. Цената за единица се получава след като се добави 22% търговска надценка – настройка за сценария.
С това сме създали тестов сценарий, който може да ни служи за база при създаване на последващи калкулации за нашият продукт. За да се съхрани тестовия сценарий от по-нататъшно случайно изтриване или повреждане, го направете заключен, като кликнете върху чекбокса за заключване – горе в дясно в работен лист Редактиране.
Тестовият сценарий, създаден в предишния етап съдържа типична калкулация на себестойност на един наш продукт. В този смисъл, тестовият сценарий вече може да се ползва като базов, за да създаваме сценарии за калкулиране на себестойност на подобни продукти.
Създавате нов сценарий, базов на който е тестовия сценарий, създаден в предишния етап. Т.к. в тестовият сценарий е избран само нашият продукт, в новосъздаденият сценарий ще присъства само той;
Направете Подготовка и после Изчисление. Калкулационната таблица трябва да стане същата като в тестовият сценарий, но ще съдържа един продукт – продукта за който правим калкулация и същите суми по статиите на калкулация, каквито са били в тестовият сценарий;
От тук нататък вече имате един сценарий за калкулиране на себестойност на един ваш продукт. Можете да варирате със стойностите в полетата за редактиране в три направления:
Да променяте суми в статиите на калкулация, описващи общи разходи, например суми за заплати, за ток, вода или външни услуги, използвани за производството на нашия продукт;
Да променяте количеството на произвеждания продукт. Например с увеличаване на количеството се увеличават променливите разходи, но някои разходи имат постоянен характер и ще се разпределят върху по-голямо количество, т.е. ще доведат до намаляване на себестойността. На следващите фигури е показана себестойността за нашият продукт за различни бройки, съответно за базовите бройки 22222.22 (в ПМЕ – 2000) и после за 11111.11 (т.е. за 1000 ПМЕ). Веднага се вижда и съответната себестойност и цена, включваща и избраните от нас 22% надценка;
Още, можете да променяте цените на използваните в рецептата суровини и материали или дори да се избира друга рецепта за производство на продукта. Ето два варианта за вариране със стойностите на суровини и материали: а) Системата извлича цени за суровини и материали каквито са използвани в базовия сценарий. Те могат да бъдат коригирани, за да се тества как различните суровини и материали влияят на себестойността (съответно цената) на продукта. б) Добавяте нов продукт, подобен на този, който е от базовият сценарий. Важно е новият продукт да има друг номенклатурен номер, макар че може да се произвежда по същата рецепта. За стойности на използваните суровини и материали системата ще извлече последно използваната в някаква складова операция отчетна стойност за суровините и материалите. Така, себестойността на новият продукт ще зависи от най-актуалните стойности за суровини и материали и производствената себестойност ще бъде актуална – останалите себестойности се запазват както са в сценария. На следващите фигури е показан пример за промяна на стойността на използвана суровина. За същите бройки – 2000 ПМЕ виждаме с колко ще се увеличи себестойността и евентуалната цена на продукта, ако суровината поскъпне с 30 стотинки.
Появява се нов продукт, който не е произвеждан досега. Възниква въпросът: Каква цена да определим за новият продукт?
Тук може да помогне подсистемата за прогнозиране на себестойността.
|
Забележка |
|---|---|
|
Разглежданата методика в тази точка може да се използва и за пример, как да прилагаме подсистемата за Анализ и прогнозиране на себестойността в практиката. |
Нашата цел е да създадем сценарий за калкулиране на себестойност, в който да присъства само новият продукт. Имайки такъв сценарий, после, варирайки с разходи, количества и цени на суровини и материали, можем да достигнем до себестойност, максимално приближаваща се до текущата бизнес ситуация.
Предполагаме, че вече имаме някакви тестови сценарии, един от които да ползваме за базов. Добре е, ако имаме сценарий за себестойност на продукт, който е близък с новият, за който създаваме нов сценарий, но това не е задължително.
Графично представено ще изпълним схемата, показана на следващата фигура:
Фигура 5.54. Сценарий R1000 ще използваме за база за да направим буферен сценарий New Product Buffer. После създаваме сценарий R500, базов на който е New Product Buffer. New Product Buffer е сценарий буфер, в който можем да добавяме нови продукти, за които в последствие правим собствен сценарий.
Трябва да се изпълни следната последователност от действия:
Създаваме нов сценарий. Избираме начина, по който данните ще се прехвърлят между месеците на тестовия сценарий - ПОСЛЕДОВАТЕЛНО; Детайлност – цени на суровини и материали; Базов сценарий – някой преди създаден сценарий за друг продукт, например за R1000. Новият сценарий ще използваме за буферен, за да не разваляме сценариите за други продукти. Нека го наречем New Product Buffer, както е показано на следващата фигура;
|
Забележка |
|---|---|
|
Буферният сценарий в последствие може да се използва по аналогичен начин за база, при създаване на нови продуктови сценарии за други продукти. |
Преминаваме в работен лист Настройка - продукти. Добавяме новия продукт тук, като кликнем върху бутона за добавяне – долу в ляво. Нека новият продукт да е R500-1;
|
Важно |
|---|---|
|
За новият продукт предварително трябва да е създадена рецепта за производството му. |
Задаваме някакво стандартно количество за новият продукт. Избираме само него и правим Изчисление;
Може да се направят и други промени, например по общите разходи или по цените на суровините и материалите. После преминаваме в работен лист Статии на калкулация и извършваме Подготовка и Изчисление. Вече буферният сценарий е настроен да бъде базов само за новият ни продукт;
Преминаваме в списъкът със сценарии и създаваме нов сценарий, който ще бъде калкулационната схема за себестойност на новият ни продукт. Базов сценарий е буферният – New Product Buffer;
Извършваме Подготовка и Изчисление и вече имаме сценарий, за калкулиране на себестойност на новият продукт;
Новият сценарий (в случая R500) е вече поле за вариране с разходи, количества, стойност на суровини и материали, % печалба, за да достигнем до конкурентна цена за новият ни продукт, която да предложим на клиентите си.
С подсистемата за анализ на себестойността имате в ръцете си мощно средство за анализ, вариране и тестване с всички възможни ценови параметри, които рефлектират накрая в себестойността. Получените себестойности, умножени с някаква надценка могат директно да се използват при офериране на продукти на вашите клиенти.
Разгледаният пример е за създаване на сценарий за един продукт. Всъщност няма ограничения да се създават комплексни сценарии за 2, 3 или повече продукти, за да се тества как биха изглеждали себестойностите им и съответно цените им, ако се произвеждат едновременно в някое производствено звено на фирмата.
