Намирането на достоверен отговор на всеки от горепоставените или на подобни на тях въпроси не е тривиална задача.
В Colibri® ERP съществува функционалност, която е предназначена да подпомогне мениджърите по производството или по продажбите (при ценообразуването, например) да решават задачи, свързани с калкулирането и анализа на прогнозни себестойности на продукцията.
Тук ще въведем някои постановки и дефиниции, които са използвани за дефинирането и решаването на задачата по анализа и прогнозирането на себестойността.
Модел на производството на дадена фирма, който съдържа:
Период на прогнозиране на производство за сценария;
Списък на продукцията, произвеждана през периода, дефинирана със съответните рецепти и произвеждани количества;
Схема на статиите на калкулиране на себестойността;
Базов период на производство - изминал период на реално производство или период с данни за производство от друг сценарий;
Базов сценарий - друг сценарий за калкулиране на себестойността, чиито стойности и параметри се използват като база за извършване на промени;
Тип на сценария - последователно калкулиране на месеците в периода на сценария или паралелно пренасяне на базовите данни от базовия сценарий или период;
Корекции по схемата на статиите на калкулиране;
Корекции по произведените количества продукция;
Корекции по цените на използваните суровини и материали, включени в съответните рецепти.
Завършен сценарий за калкулиране, който се използва като отправна точка (база) за анализа и прогнозирането (what-if analysis).
Периодът, върху който се извършва анализа в даден сценарий. Периодът се разделя на месеци поради месечното отчитане на общите разходи. Той може да се зададе с начална дата и крайна дата или с начална дата и брой месеци напред. Периодът винаги включва производството от първия ден на месеца от началната дата до последния ден на месеца от крайната дата.
Период от базовия сценарий, чиито данни се пренасят като базови в тествания сценарий. Този период обикновено е част от целия базов период.
Сценарий, който паралелно пренася отправните (базови) данни от периода на базовия сценарий в периода на калкулиране (тестване).
Този случай има следните важни характеристики:
Всеки месец на сценария се съпоставя със съответния месец на базовия сценарий;
Измененията и корекциите по параметрите на базовия сценарий се извършват върху отправните данни на всеки месец от базовия период без да се влагат други зависимости между месеците на периода, т.е. периода на калкулиране запазва тенденциите на базовия период;
Броят на месеците на сценария трябва да бъде равен или по-малък от броя месеци на базовия сценарий.
Сценарий, който използва отправни данни само от първия месец на базовия сценарий.
Характеристики:
Отправни данни за първия месец на новия сценарий са данните от първия месец на базовия сценарий;
За отправни данни за втория и следващите месеци се използва резултата от калкулирането на предишния месец. От тук идва и името на този сценарий, защото анализът се извършва последователно, месец след месец, следвайки някаква зависимост между месеците;
Броят на месеците на сценария не зависи от броя на месеците на базовия сценарий.
Изменението, прилагано върху базовата стойност на даден параметър на сценария, може да се извършва по няколко метода в зависимост от въведената формула в полето за корекция.
Примери за позволените формули:
100 – за калкулирането в сценария стойността на параметъра (сума или количество) е 100;
+100 - за калкулирането в сценария стойността на параметъра от базовия сценарий се увеличава със 100;
-100 - за калкулирането в сценария стойността на параметъра от базовия сценарий се намалява със 100;
+10% - за калкулирането в сценария стойността на параметъра от базовия сценарий се увеличава с 10%;
-10% - за калкулирането в сценария стойността на параметъра от базовия сценарий се намалява с 10%;
80% - за калкулирането в сценария стойността на параметъра е 80% от базовата;
празно поле – параметъра няма корекция на стойността за калкулирането в сценария; тя си остава същата като в базовия сценарий.
Единната мерна единица е важен елемент в анализа на себестойностите, т. к. за целите на анализа трябва да се даде възможност за изменения в произвежданите количества продукция. В изчисленията участват суми на произвежданите количества по различните продукти и за да имат смисъл тези сумирания, същите трябва да са приведени към една и съща мерна единица – например кг или бройка. Тя се задава в , секция Параметри модул производство, параметър PB_PROD_EPME.
![[Забележка]](images/note.png) |
Забележка |
|---|---|
|
За привеждането на даден продукт в ПМЕ е необходимо да е определена стойността Коефициент ПМЕ в използваната за продукта рецепта. |
На фигурата Коефициент ПМЕ е 0.09, т. к. избраната и настроена в параметрите на системата ПМЕ е килограм, а една бройка от продукта тежи 90 грама.
|
Забележка |
|---|---|
|
Обърнете внимание, че рецептата за този продукт е за 1500 бройки. Коефициентът ПМЕ обаче се отнася за една от тези бройки – не за цялото количество, за което е дефинирана рецептата. |
