Формата за входящ контрол за нашия артикул вече ще изглежда по следния начин:
За всеки показател за входящ контрол има две важни величини:
Тестова стойност на показателя;
Резултат от теста.
За да се запише стойността от теста за даден показател, трябва да се чекне чекбокса пред него. След това, като се направи запис, автоматично се изчислява резултата от теста като се проверява въведената стойност дали се определя като валидна или невалидна.
Резултатът от теста може да бъде:
Валиден;
Невалиден;
Непроверен.
За всеки показател се записва резултата от неговия тест.
Как се изчислява валидността на числовите показатели?
Ако има Мин и Макс стойности, въведени в рецептите, тогава измерената стойност се проверява дали е между тях. Ако е между тях, тестовата стойност е Валидна, иначе - Невалидна;
Ако няма Мин и Макс, всяка въведена стойност се смята за Валидна.
Как се изчислява валидността на логическите (Да/Не) показатели?
За показателите с Да/Не (от тип bool - логически) се избира или Да или Не. Избраното се сравнява с референтната стойност, защото за някои тя може да е ДА, но за Някои да е НЕ;
Ако няма въведена предварително референтна стойност, очакваната Валидна стойност ще бъде НЕ.
![[Забележка]](images/note.png) |
Забележка |
|---|---|
|
Относно данните, използвани за логическите показатели. Стойността на референтната стойност за такъв показател (атрибут) може да бъде: „“ – празен стринг, който се тълкува за НЕ; 0 –тълкува се като НЕ; 1 – тълкува се като ДА; 2 – Показателя не се използва да дадения артикул. Стойности 0, 1, 2 могат да се въвеждат чрез импорт. Стойности „“ и 1 могат да се въвеждат ръчно в областта за атрибути на артикула. |
При наличие на несъответствие за даден показател, системата издава съобщение и го подчертава в областта на показателите за качество.
С това попълването на дневника за входящ контрол за дадена доставка на суровини и материали завършва.
Данните от входящия контрол се съхраняват и могат да бъдат използвани в последствие където е необходимо.
